Фабрис д’Алмейда: За какво служат богатите?
Следвайте " Гласове " в.
Професор в университета “Париж-Пантеон-Асас ”, Фабрис д’Алмейда показва в амбициозната си книга Histoire mondiale des riches ( “Световна история на богатите ”) по какъв начин милиардерите са влияели на своите общества и са станали неизбежни фактори в икономиката и политиката.
- Книгата ви е озаглавена “Световна история на богатите ”. Но първо, какво е богат човек? Не сме ли всички “богати ” за някой различен?
- Да, постоянно има някой по-богат. Нито едно голямо благосъстояние не е постоянно. Рано или късно се появява друго лице. Трябва да си представим Джон Д. Рокфелер, най-богатият американец при започване на ХХ век. Активите му се оценяват на повече от 400 милиарда днешни долари. Повече от благосъстоянието на Илон Мъск или Безос. Е, в края на живота си Хенри Форд го задминава със своите автомобилни фабрики. После и Форд е изпреварен.
Всъщност същински богати са тези колоси по завещание и приходи, които въздействат на историята на света. А с цел да играят в подобен мащаб, е нужно извънредно струпване. Истински богатите живеят от лихвите върху капитала си и имат няколкостотин милиона евро. Поради тази причина постоянно съм податлив да виждам с удивление на обстоятелството, че в нашата страна се приказва за “богат ” за човек, който има 4000 евро чиста заплата, както беше споделил Франсоа Оланд, или другояче казано, за човек, който печели три пъти минималната работна заплата (1329 евро чисто). По този метод горната междинна класа се комплексира и се съгласява да заплаща повече налози.
- Най-богатият 1% на планетата има през днешния ден половината от международното благосъстояние. Никога ли богатите не са били толкоз богати?
- От 80-те години на ХХ век доста огромни благосъстояния не престават да нарастват в действителна стойност и броят на милиардерите също скочи. Това не е инцидентно. Съчетаха се три феномена за повишаването на международното благосъстояние като цяло и това на икономическите елити в частност. От една страна, популацията се удвои сред 1975 и 2022 година, от 4 на 8 милиарда души. След това банковите и борсовите системи се развиха и сплотиха, с цел да привлекат всички международни спестявания.
От средата на 80-те години финансовата глобализация е действителност, като има почти по една борса във всяка часова зона. Това разрешава на капитала да сменя страната доста бързо. И тук идва изобретяването на секюритизацията, която вкара на борсата всички типове действия, намалявайки рисковете (за известно време). Това подтиква растежа. И най-после, митническите бариери понижават по силата на споразуменията ГАТТ, сменени от основаването на Световната комерсиална организация (СТО) през 1995 година Такава композиция от удобни фактори позволи на цели пластове от международното население да излязат от ужасяваща бедност, само че в същото време надуват наследството на най-богатите. Така че, да, най-богатите в никакъв случай не са били толкоз богати и многочислени.
- Вашата историята на богатите се дефинира като неморална. Но морално ли е такова равнище на неравноправие и на първо място не предизвика ли нова класова битка?
- Всъщност моята позиция е неморална като историк. Не е моя работа да споделям какво би трябвало да мислим за Ротшилд, Шнайдер, Круп, Порше, Вюитон, Гучи или Шанел, които са както имена на марки, по този начин и на хора. Читателят би трябвало самичък да дефинира посредством моментите, в които ги хващам. И по тази причина ги връщам в тяхната ера. Впрочем техните съвременници са имали морални оценки за тях. Срещу Рокфелер има антитръстови комисии, които основават мнение; след рецесията от 1929 година Джоузеф Кенеди изрича сурови думи за борсовия пазар. У нас комунистическата партия основава доста текстове против 200-те семейства, 200-те акционера на Френската банка. В Нюрнберг през 1945 година денацификацията сподели приноса на немските компании в закононарушенията против човечеството… Нашият настоящ спор за частните самолети и неравенствата също съставлява морална оценка.
Всяка ера съди своите богаташи и аз го регистрирам. Привилегировам моралните оценки в тяхната ера, с цел да избегна анахронизма. Моралът в книгата ми е на обществата, които проучвам. А е имало по-дълбоки морални рецесии от нашата.
Днес, парадоксално, класовата битка идва не толкоз от служащите или чиновниците, колкото от шефове като Илон Мъск, които вършат провокация, превъзнасяйки (идеализирания) модел на китайския служащ в завода, в който работи, яде, спи. Докато по-голяма част от народите отхвърля концепцията за класовата битка и приема правилото за неравноправие на благосъстоянието. Още по-лошо, съвсем на всички места по света замогването е смисълът на живота.
- Във Франция богатите наподобяват изключително ненавиждани. Това френска специфичност ли е или на всички места по света е по този начин?
- Социалната ненавист не е идентична на всички места. Франция е страната, в която на всички президентски избори има двама-трима претенденти троцкисти, претендент болшевик, един социалист (най-малко) и един еколог. Без да забравяме един популистки претендент, който търси място под слънцето за най-скромните. Мисля, че това е неповторимо в света. Ние сме страната, която обезглави - безусловно - част от своята аристокрация; тази страна претърпя социалистическа гражданска война преди всички останали: Комуната от 1871 година В тази страна републиканците назоваха от време на време републиката “социалната ” вместо обществената република. През 80-те години на ХIХ век ние имахме толкоз разнообразни социализми, че съществуваха безчет партии. Така че, несъмнено, постоянно се позоваваме на нашата аскетична католическа страна, с цел да разбираем нежеланието си да приказваме за пари ( “не се приказва за пари на масата! ”) или прекалено много да демонстрираме благосъстоянието си, само че не трябва да забравяме тази социалистическа пристрастеност, която е необичайност в западните страни. В нашата история да имаш огромно благосъстояние значи да станеш цел. Това не е по този начин в Съединени американски щати, Англия, Германия или Мароко, в Нигерия… В Италия също не всеки път е елементарно.
- Как си обяснявате триумфа на милиардера Доналд Тръмп измежду американската национална класа?
- Съединените щати остават страната на явното предназначение. Да успее в живота в даден бранш, значи, че човек е съгласно провидението. Тръмп употребява икономическите и медийните си триумфи, с цел да покаже, че носи американската фантазия. Мечта за всички, останали отвън глобализацията. Често споделят, че той ласкае гордостта на бялото простолюдие. Но немалка част от висшата чернокожа буржоазия е зад него и схваща неговия прочит. Защото някогашният президент желае да разреши на най-скромните да съумеят посредством производството. Това не се харесва на европейците, тъй като той съживи международната комерсиална война и не разбра нищо от екологичните проблеми. Но неговият стопански триумф във връзка с растежа разреши на народа да види светлината, преди тя да угасне с Ковида. А Тръмп умее също да пробуди патриотизма на съгражданите си със своя девиз «Make America Great Again» (Да създадем Америка още веднъж велика). Той им споделя, че упадъкът на Америка може да бъде спрян, до момента в който признаците на китайския напредък са явни. Така че този милиардер ги кара да завиждат и наподобява е в същата логичност като тях. Защо да не гласоподават за него?
- Лесна изкупителна жертва ли са богатите, в това число за политиците?
- В интервали на рецесия какво по-лесно от това да посочиш отговорните за обстановката, в която се намираме? Съединени американски щати, или Австрия и Германия през 30-те години на ХХ век, бяха доста сериозни към спекулантите и банкерите.
- За какво съответно служат богатите? Имат ли обществена полза?
- Тяхното голямо положение е източник за вложения. От 90-те години на ХХ век ние им поверяваме бъдещето си, тъй като единствено те имат средства да трансфорат една фантазия в индустриална или обществена действителност. Така Мъск може да насочва активността на НАСА, даже да я приватизира, до момента в който американската галактическа организация беше всемогъща през 60-те години. По същия метод във Франция към този момент не чиновниците по планирането дефинират задачите, както след войната, нито даже банкерите и застрахователите, а огромните бизнесмени, от време на време подкрепяни от фамилни офиси… Разбира се, държавните банки играят поддържаща роля, само че те към този момент не дефинират контурите на утрешна Франция.
- Върви ли омразата към богатите ръка за ръка с глобализацията на капитализма?
- Всъщност съществуват спорни придвижвания. Дори през днешния ден доста богати китайци, американци, даже африканци мечтаят да отидат да играят карти в Лас Вегас, рулетка в Монако, да карат с превишена скорост на немска автомагистрала, да имат вила в Сен Тропе, яхта на Бахамите, апартамент в Лондон и Ел Ей, да колекционират Ролс-Ройси или Ролекси, да имат чанта “Диор ” или “Ив Сен Лоран ”, куфар Rimowa… Да бъдат безусловно всемирски хора.
Но те са застигнати от промяна на епохата. Със завръщането на войната и геополитическите напрежения границите се завръщат. От тях се желае да бъдат патриоти в Русия или Китай, да се откажат от пътувания, тъй като рискуват да станат заложници в политическата игра, като Мън Уанджоу, номер 2 в “Хуауей ”. Дори във Франция те знаят, че да заминат, да сменят националността си би било риск за активността им.
- Обяснявате, че богатите имат същинската власт. Какви са връзките сред властта и богатите хора?
- Сложни в демокрациите. Съучастнически в властническите режими. В реалност игра на взаимно въздействие, която постоянно се взема решение с взаимни отстъпки, не всеки път в ущърб на общността, даже в противен случай. Западните страни са добър образец за това: предприемачите са в преддверието, точно посредством лобирането. Но ги изобличават при най-малкото подозрение за спор на ползи. Оттук и парализирането на хората, взимащи решения в държавното управление със законите за прозрачността. А предприемачите също доста са патили от връзките си с политици. Така че множеството се държат на рационална отдалеченост от властта, с изключение на когато са застрашени жизненоважните ползи на техния бизнес. Те оказват въздействие върху публичното мнение, върху гласоподавателите, с цел да притиснат властимащите.
- В книгата си показвате лицемерието на комунистическата система по отношение на богатите и благосъстоянието. Илюзорно ли е желанието да се изкоренят неравенствата?
- Историята демонстрира, че те се възобновяват под други форми. Връщаме се към остарелия въпрос за човешката природа.
- Вярвате ли в теорията за просмукването? По-скоро имаме чувството, че колкото по-богати са богатите, толкоз по-бедни са бедните.
- В исторически проект теорията за просмукването надолу не работи директно. Няма механична връзка сред замогването на богатите и намаляването на бедността, да вземем за пример. Няма връзка сред замогването на най-богатите и растежа на икономическата активност. Дори видяхме по време на Ковида увеличение на най-големите благосъстояния, изключително в бранша на лукса във Франция, на фона на свиването на стопанската система. Но няма образец за богати страни без богати хора. Доказателство, че съществува косвена връзка сред огромните благосъстояния и повишението на общия витален стандарт: китайският образец. През 1971 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Китай беше 118 $. През 2021 година той беше 12 556 $. Това е съвсем умножено по 100.
В същото време броят на милиардерите в тази страна набъбна от 0 на 2200. За да работи тази връзка, е нужна система за преразпределение. Цялата компликация е там. Как да се откри? Някои считат, че решението са налозите, обвързани с размера на приходите или равнището на наследството. Аз мисля, че в наши дни залогът е по-скоро в битката против негативните външни фактори: заплаха, замърсяване, произвеждане на въглерод, даже корупция или обществена деградация… Нашите съграждани одобряват неравенствата на приходите, само че не понасят несправедливостта на злощастно държание без нищо в подмяна или неравномерно разпределени условия. Всичко това рискува да промени лицето на благосъстоянието през идните десетилетия.
Превод от френски: Галя Дачкова
29 Ное 20225428 Ное 2022649727 Ное 2022598825 Ное 2022267322 Ное 2022908621 Ное 20228236Коментари " Всъщност същински богати са тези колоси по завещание и приходи, които въздействат на историята на света. " 29 Ное 2022 9:17ч.
Herr Buddenbrook: Максимум 3 генерации и доста рядко 4, след което постоянно идват девиациите в поколенията.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 202278319 Ное 202289818 Ное 2022257624 Sep 20223040
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Професор в университета “Париж-Пантеон-Асас ”, Фабрис д’Алмейда показва в амбициозната си книга Histoire mondiale des riches ( “Световна история на богатите ”) по какъв начин милиардерите са влияели на своите общества и са станали неизбежни фактори в икономиката и политиката.
- Книгата ви е озаглавена “Световна история на богатите ”. Но първо, какво е богат човек? Не сме ли всички “богати ” за някой различен?
- Да, постоянно има някой по-богат. Нито едно голямо благосъстояние не е постоянно. Рано или късно се появява друго лице. Трябва да си представим Джон Д. Рокфелер, най-богатият американец при започване на ХХ век. Активите му се оценяват на повече от 400 милиарда днешни долари. Повече от благосъстоянието на Илон Мъск или Безос. Е, в края на живота си Хенри Форд го задминава със своите автомобилни фабрики. После и Форд е изпреварен.
Всъщност същински богати са тези колоси по завещание и приходи, които въздействат на историята на света. А с цел да играят в подобен мащаб, е нужно извънредно струпване. Истински богатите живеят от лихвите върху капитала си и имат няколкостотин милиона евро. Поради тази причина постоянно съм податлив да виждам с удивление на обстоятелството, че в нашата страна се приказва за “богат ” за човек, който има 4000 евро чиста заплата, както беше споделил Франсоа Оланд, или другояче казано, за човек, който печели три пъти минималната работна заплата (1329 евро чисто). По този метод горната междинна класа се комплексира и се съгласява да заплаща повече налози.
- Най-богатият 1% на планетата има през днешния ден половината от международното благосъстояние. Никога ли богатите не са били толкоз богати?
- От 80-те години на ХХ век доста огромни благосъстояния не престават да нарастват в действителна стойност и броят на милиардерите също скочи. Това не е инцидентно. Съчетаха се три феномена за повишаването на международното благосъстояние като цяло и това на икономическите елити в частност. От една страна, популацията се удвои сред 1975 и 2022 година, от 4 на 8 милиарда души. След това банковите и борсовите системи се развиха и сплотиха, с цел да привлекат всички международни спестявания.
От средата на 80-те години финансовата глобализация е действителност, като има почти по една борса във всяка часова зона. Това разрешава на капитала да сменя страната доста бързо. И тук идва изобретяването на секюритизацията, която вкара на борсата всички типове действия, намалявайки рисковете (за известно време). Това подтиква растежа. И най-после, митническите бариери понижават по силата на споразуменията ГАТТ, сменени от основаването на Световната комерсиална организация (СТО) през 1995 година Такава композиция от удобни фактори позволи на цели пластове от международното население да излязат от ужасяваща бедност, само че в същото време надуват наследството на най-богатите. Така че, да, най-богатите в никакъв случай не са били толкоз богати и многочислени.
- Вашата историята на богатите се дефинира като неморална. Но морално ли е такова равнище на неравноправие и на първо място не предизвика ли нова класова битка?
- Всъщност моята позиция е неморална като историк. Не е моя работа да споделям какво би трябвало да мислим за Ротшилд, Шнайдер, Круп, Порше, Вюитон, Гучи или Шанел, които са както имена на марки, по този начин и на хора. Читателят би трябвало самичък да дефинира посредством моментите, в които ги хващам. И по тази причина ги връщам в тяхната ера. Впрочем техните съвременници са имали морални оценки за тях. Срещу Рокфелер има антитръстови комисии, които основават мнение; след рецесията от 1929 година Джоузеф Кенеди изрича сурови думи за борсовия пазар. У нас комунистическата партия основава доста текстове против 200-те семейства, 200-те акционера на Френската банка. В Нюрнберг през 1945 година денацификацията сподели приноса на немските компании в закононарушенията против човечеството… Нашият настоящ спор за частните самолети и неравенствата също съставлява морална оценка.
Всяка ера съди своите богаташи и аз го регистрирам. Привилегировам моралните оценки в тяхната ера, с цел да избегна анахронизма. Моралът в книгата ми е на обществата, които проучвам. А е имало по-дълбоки морални рецесии от нашата.
Днес, парадоксално, класовата битка идва не толкоз от служащите или чиновниците, колкото от шефове като Илон Мъск, които вършат провокация, превъзнасяйки (идеализирания) модел на китайския служащ в завода, в който работи, яде, спи. Докато по-голяма част от народите отхвърля концепцията за класовата битка и приема правилото за неравноправие на благосъстоянието. Още по-лошо, съвсем на всички места по света замогването е смисълът на живота.
- Във Франция богатите наподобяват изключително ненавиждани. Това френска специфичност ли е или на всички места по света е по този начин?
- Социалната ненавист не е идентична на всички места. Франция е страната, в която на всички президентски избори има двама-трима претенденти троцкисти, претендент болшевик, един социалист (най-малко) и един еколог. Без да забравяме един популистки претендент, който търси място под слънцето за най-скромните. Мисля, че това е неповторимо в света. Ние сме страната, която обезглави - безусловно - част от своята аристокрация; тази страна претърпя социалистическа гражданска война преди всички останали: Комуната от 1871 година В тази страна републиканците назоваха от време на време републиката “социалната ” вместо обществената република. През 80-те години на ХIХ век ние имахме толкоз разнообразни социализми, че съществуваха безчет партии. Така че, несъмнено, постоянно се позоваваме на нашата аскетична католическа страна, с цел да разбираем нежеланието си да приказваме за пари ( “не се приказва за пари на масата! ”) или прекалено много да демонстрираме благосъстоянието си, само че не трябва да забравяме тази социалистическа пристрастеност, която е необичайност в западните страни. В нашата история да имаш огромно благосъстояние значи да станеш цел. Това не е по този начин в Съединени американски щати, Англия, Германия или Мароко, в Нигерия… В Италия също не всеки път е елементарно.
- Как си обяснявате триумфа на милиардера Доналд Тръмп измежду американската национална класа?
- Съединените щати остават страната на явното предназначение. Да успее в живота в даден бранш, значи, че човек е съгласно провидението. Тръмп употребява икономическите и медийните си триумфи, с цел да покаже, че носи американската фантазия. Мечта за всички, останали отвън глобализацията. Често споделят, че той ласкае гордостта на бялото простолюдие. Но немалка част от висшата чернокожа буржоазия е зад него и схваща неговия прочит. Защото някогашният президент желае да разреши на най-скромните да съумеят посредством производството. Това не се харесва на европейците, тъй като той съживи международната комерсиална война и не разбра нищо от екологичните проблеми. Но неговият стопански триумф във връзка с растежа разреши на народа да види светлината, преди тя да угасне с Ковида. А Тръмп умее също да пробуди патриотизма на съгражданите си със своя девиз «Make America Great Again» (Да създадем Америка още веднъж велика). Той им споделя, че упадъкът на Америка може да бъде спрян, до момента в който признаците на китайския напредък са явни. Така че този милиардер ги кара да завиждат и наподобява е в същата логичност като тях. Защо да не гласоподават за него?
- Лесна изкупителна жертва ли са богатите, в това число за политиците?
- В интервали на рецесия какво по-лесно от това да посочиш отговорните за обстановката, в която се намираме? Съединени американски щати, или Австрия и Германия през 30-те години на ХХ век, бяха доста сериозни към спекулантите и банкерите.
- За какво съответно служат богатите? Имат ли обществена полза?
- Тяхното голямо положение е източник за вложения. От 90-те години на ХХ век ние им поверяваме бъдещето си, тъй като единствено те имат средства да трансфорат една фантазия в индустриална или обществена действителност. Така Мъск може да насочва активността на НАСА, даже да я приватизира, до момента в който американската галактическа организация беше всемогъща през 60-те години. По същия метод във Франция към този момент не чиновниците по планирането дефинират задачите, както след войната, нито даже банкерите и застрахователите, а огромните бизнесмени, от време на време подкрепяни от фамилни офиси… Разбира се, държавните банки играят поддържаща роля, само че те към този момент не дефинират контурите на утрешна Франция.
- Върви ли омразата към богатите ръка за ръка с глобализацията на капитализма?
- Всъщност съществуват спорни придвижвания. Дори през днешния ден доста богати китайци, американци, даже африканци мечтаят да отидат да играят карти в Лас Вегас, рулетка в Монако, да карат с превишена скорост на немска автомагистрала, да имат вила в Сен Тропе, яхта на Бахамите, апартамент в Лондон и Ел Ей, да колекционират Ролс-Ройси или Ролекси, да имат чанта “Диор ” или “Ив Сен Лоран ”, куфар Rimowa… Да бъдат безусловно всемирски хора.
Но те са застигнати от промяна на епохата. Със завръщането на войната и геополитическите напрежения границите се завръщат. От тях се желае да бъдат патриоти в Русия или Китай, да се откажат от пътувания, тъй като рискуват да станат заложници в политическата игра, като Мън Уанджоу, номер 2 в “Хуауей ”. Дори във Франция те знаят, че да заминат, да сменят националността си би било риск за активността им.
- Обяснявате, че богатите имат същинската власт. Какви са връзките сред властта и богатите хора?
- Сложни в демокрациите. Съучастнически в властническите режими. В реалност игра на взаимно въздействие, която постоянно се взема решение с взаимни отстъпки, не всеки път в ущърб на общността, даже в противен случай. Западните страни са добър образец за това: предприемачите са в преддверието, точно посредством лобирането. Но ги изобличават при най-малкото подозрение за спор на ползи. Оттук и парализирането на хората, взимащи решения в държавното управление със законите за прозрачността. А предприемачите също доста са патили от връзките си с политици. Така че множеството се държат на рационална отдалеченост от властта, с изключение на когато са застрашени жизненоважните ползи на техния бизнес. Те оказват въздействие върху публичното мнение, върху гласоподавателите, с цел да притиснат властимащите.
- В книгата си показвате лицемерието на комунистическата система по отношение на богатите и благосъстоянието. Илюзорно ли е желанието да се изкоренят неравенствата?
- Историята демонстрира, че те се възобновяват под други форми. Връщаме се към остарелия въпрос за човешката природа.
- Вярвате ли в теорията за просмукването? По-скоро имаме чувството, че колкото по-богати са богатите, толкоз по-бедни са бедните.
- В исторически проект теорията за просмукването надолу не работи директно. Няма механична връзка сред замогването на богатите и намаляването на бедността, да вземем за пример. Няма връзка сред замогването на най-богатите и растежа на икономическата активност. Дори видяхме по време на Ковида увеличение на най-големите благосъстояния, изключително в бранша на лукса във Франция, на фона на свиването на стопанската система. Но няма образец за богати страни без богати хора. Доказателство, че съществува косвена връзка сред огромните благосъстояния и повишението на общия витален стандарт: китайският образец. През 1971 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в Китай беше 118 $. През 2021 година той беше 12 556 $. Това е съвсем умножено по 100.
В същото време броят на милиардерите в тази страна набъбна от 0 на 2200. За да работи тази връзка, е нужна система за преразпределение. Цялата компликация е там. Как да се откри? Някои считат, че решението са налозите, обвързани с размера на приходите или равнището на наследството. Аз мисля, че в наши дни залогът е по-скоро в битката против негативните външни фактори: заплаха, замърсяване, произвеждане на въглерод, даже корупция или обществена деградация… Нашите съграждани одобряват неравенствата на приходите, само че не понасят несправедливостта на злощастно държание без нищо в подмяна или неравномерно разпределени условия. Всичко това рискува да промени лицето на благосъстоянието през идните десетилетия.
Превод от френски: Галя Дачкова
29 Ное 20225428 Ное 2022649727 Ное 2022598825 Ное 2022267322 Ное 2022908621 Ное 20228236Коментари " Всъщност същински богати са тези колоси по завещание и приходи, които въздействат на историята на света. " 29 Ное 2022 9:17ч.
Herr Buddenbrook: Максимум 3 генерации и доста рядко 4, след което постоянно идват девиациите в поколенията.
Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати Напиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани28 Ное 202278319 Ное 202289818 Ное 2022257624 Sep 20223040
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ